Из “ Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери
* "Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..."
* "Всички възрастни хора са били първо деца, но малцина от тях си го спомнят."
* "...семената са невидими. Те спят, скрити в земята, докато на някое не му хрумне да се събуди... Ако е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте на воля. Но ако е вредно растение, трябва да се изскубне още щом проличи... Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш сред розовите храсти, на които много приличат, когато са съвсем млади."
* "Този астероид бе забелязан с телескоп само веднъж през 1909 година, от един турски астроном. Тогава той съобщи и доказа откритието си на Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото. Възрастните са такива... Астрономът повтори доказателството си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Този път всички бяха на неговото мнение."
* "Възрастните винаги имат нужда от обяснения."
* "Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
* " - Къде са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и сред хората - отговори змията."
* "Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч"
* "Никога не ни харесва там, където сме"
* "Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници."
* "Когато човек иска да бъде остроумен, случва се неволно да поукраси истината."
* "Той изчисти грижливо своите действащи вулкани. Имаше два действащи вулкана... Имаше и един угаснал вулкан. Но както сам казваше: "Човек никога не знае!", и изчисти също и угасналия вулкан."
* "Най-хубаво се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея. Хората са забравили тая истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза... Хората... отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират това, което търсят...
И все пак това, което търсят, може да се намери в една единствена роза...
Но очите са слепи – човек трябва да търси със сърцето...”
* “Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам...
Тогава нищо не разбирах!...
То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!”
* "И коагато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: ..."
